Може да ти изглежда налудничаво и на първо четене да не се съгласиш с мен, но една от причините за личния ни застой е подсъзнателният, интуитивен страх от Успеха!

Замисли се, не е ли така?

Дълбоко в нас са закодирани толкова много ограничаващи вярвания свързани с успеха, богатството, отличаването от останалите, излизането на преден план, че се задейства вътрешната спирачка и мисълта “Ами ако успея?”  има възпиращо действие.

Получава се интересен сблъсък между индивидуалността на всеки  и уравнивиловката, с която сме свикнали. Да изпъкнеш, да покажеш най-доброто от себе си и да успееш в своята област до скоро се смяташе за отрицателно качество. Да не те помислят за самохвалко, за човек, който се изтъква, проправя си път напред с “непозволени средства” – я по-добре да бъда един от многото!

Защо е така?

Всеки иска да бъде успешен, възхищава се  на хората, постигнали висоти в своята област, представя си себе си на тяхното място, но вътрешно не е готов да излезе от зоната си на комфорт и да се сблъска пряко с трудностите и предизвикателствата.

Сигурно това се дължи на много фактори – личностни качества, среда, образование, народопсихология…

• ние не се радваме на чуждия успех – значи, и на мен няма да ми се радват!

• “Пари при пари отиват” – т.е., при мен няма да дойдат!

• “Много хубаво не е на хубаво” – не е добре да съм прекалено щастлива и успешна!

• “Пиронът, който стърчи, получава удар с чук” – защо да си навличам допълнително неприятности?

Още хиляди неща можем да намерим в себе си като ограничаващи вярвания, които подсъзнателно ни дърпат назад.

Отлагането  е друга спънка по пътя към успеха.

“Знам какво трябва да направя, но сега нямам време, ще го отложа за по-късно, когато съм по-свободна.”

Тази мисъл е отбранителна, тя също прикрива страха зад причината от липса на време. Всеки знае, че когато иска да направи нещо, той ще намери условия и ресурси за това. Може би липсва изгарящото желание за успех, не е достатъчна мотивацията, волята, самодисциплината. Личностните качества и възпитанието са в основата на самосаботажа ни към прогреса.

Дори да сме взели решение и да извършваме действия за постигане на личен успех, това не винаги води до мечтания резултат. Ако приоритетите ни са сгрешени, ако се движим без ясна цел и хаотично, също няма да сме успешни.

• Самото движение не означава придвижване напред!

Може да си зает от сутрин до вечер, да не можеш да вдигнеш глава от работа, а в крайна сметка успехът да е блян.

• Не е важно да работиш много, а да работиш умно!

Подреди действията си според степента на спешност и продуктивност, по важност и резултатност. Не забравяй, че при успешните хора 20% от действията водят до 80% от постиженията. А ние винаги се учим от тези, на които се възхищаваме и на които искаме да приличаме.

“Успехът следва успеха!”

Сподели своите виждания по темата в коментарите под статията. Ще ми бъде интересно да прочета дали мислиш, че съм права или имаш различно мнение.