Винаги съм обичала сентенциите и народните поговорки, защото в тях се крие мъдростта на народите и многовековния опит на поколенията. Често в трудни минути съм си повтаряла някои от тях и те са ми давали сила и хъс да продължа напред. Утвърждения като “Няма невъзможни неща!” или “Най-тъмно е преди зазоряване!” са ми помагали да преодолявам трудностите и предизвикателствата пред мен. Дори съм съветвала и учениците си да се придържат към народните пословици  и да вярват в тях.

С годините в резултат на  жизнения си опит и критично мислене достигнах до извода, че не всички поговорки са положителни и трябва да се следват. Ако преди 150 години хората са измислили “Преклонена главица сабя не я сече”, за да запазят живота си при жестоки обстоятелства, то в днешно време спотайването и липсата на смелост да изразиш свободно мнението си е пагубно за личността. Има много такива примери, но моят пост не е за това.

Днес попаднах на една мисъл, която в началото ме смути, но ме накара да се замисля дълбоко.

Никога не моли за позволение, а за прошка!

Като човек, подкрепящ реда и дисциплината, аз съм против хаоса и анархията и затова съм защитавала тезата, че не може всеки да прави каквото си иска, че трябва да има разрешение за някои свои действия и постъпки. Трябва да се следва субординацията, да се съобразяваме с по-високо стоящите или по-възрастните от нас.

Може би това е така в ежедневието, но не и в света на бизнеса и иновациите.

Всяко ново нещо изисква нетрадиционен подход и начин на мислене. За да постигнеш прогрес, често се сблъскваш със закостенели традиции и разбирания. Ако за всяко излизане от зоната си на комфорт трябва да искаш разрешение, може би в повечето случаи няма да го получиш.

Ако молиш някой да ти позволи да направиш нещо смело, неразумно и алогично, със сигурност ще получиш забрана – и то не защото другият е тесногръд или деспотичен, а защото иска да ти спести разочарования и болка.

Никога не моли за позволение, а за прошка!

Разбирам тази мисъл като разкрепостяване на съзнанието, разкъсване на рамките и преодоляване на лимитите – вътрешни и външни.

Прави това, което мислиш, че е правилно и трябва да направиш, търси своя път през пречките и забраните, за да постигнеш мечтите си.

Всяко време има своите характеристики, една от които е и създаването на сентенции – послания, които отговарят на новата действителност. Напредъкът не търпи окови, изразени в нечие позволение, но в същото време е и достатъчно чувствителен, за да поиска прошка, ако е наранил някого.

Знам, че изразеното становище може да те шокира и да не се съгласиш с него. Затова те предизвиквам да споделиш мнението си в коментарите под поста. Ще ми бъде интересно да прочета и други разсъждения по темата!

Ако статията ти е харесала, абонирай се, за да получаваш известие за всяка следваща публикация.